Винаги съм обичала да чета. Някога мислех, че поради тази причина мога и да пиша. Отдавна, когато още не знаех какво искам да правя. 
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт. 
...

 Мина времето от последният път, в който преглеждах стари свои публикации тук.
Прехвърлям по диагонал какво съм писала, за какво съм писала, опитвам да си спомня кой е бил катализатора на тези думи. И оня дървен психолог у мен, който си м...

Пак се връщам назад. Колкото и да вървя напред, мисълта ми бяга неусетно в миналото, изплъзва се и ме връща там, където не винаги искам да бъда.
Защо е по-лесно да си спомняме трудните мигове?
Постъпвала съм лошо, казвала съм грозни неща, ...

Може би на мен нещо ми куца. Напоследък не се чувствам на мястото си в обществото. Не откривам себе си, когато чета за съвременните възгледи на жените, не разпознавам ежедневието си в съветите за "успешна връзка". 
Нямало какво да се лъже...

 Обичам да контролирам. Обичам да има нещо стабилно, на което винаги мога да се опра, а най-стабилното нещо, което знам, съм аз. Не разчитам на други хора, не разчитам на обстоятелствата. Ако искаш нещо да се случи, правиш го. Ако искаш ...

 Последна нощ, а утре ме очаква път (всъщност днес, след няколко часа). Поглеждам през прозореца, дали навън вали. Да, навън вали. Вали очарователно. Тихо, спокойно. Единственото, което разваля магията е фактът, че ще деля задната седалк...

 I"m still to tired to care and I gotta go...