Постинг
18.03.2010 16:59 -
Начало...
Като мнооого други, и аз май все още не знам какво правя тук. Но очевидно, търся нещо... Отдавна мина времето, в което пишех в тетрадки и ги криех по задните редици на библиотеката вкъщи. Но все още изпитвам желанието всичките тези мисли да не си отидат след мига, когато са ми в ума. И все още не съм сигурна, че това е правилната идея, но какво пък. И без това, едва ли непостоянството ми ще позволи тази страница да се превърне в ... нещо повече.
От много време насам отварям тази страница и я затварям.... и все казвам ..не, не, това са глупости ! Но ето, че днес за пореден път изпитах ужасната нужда да крещя, да викам, да чупя, да разкарам това задушаващо чувство от гърлото си. Уви, в градски транспорт, не е това най-подходящото действие. Затворих очи, преглътнах и когато ги отворих се зазяпах през прозореца, опитвайки се да игнорирам всичките онези хора.
Вече не знам кой пореден ден, взимам последната отсечка до дома пеша - без значение дали е студено, кишаво, топло или друго. Просто имам нужда да вървя, да вървя... да мисля, да си спомням, да се опитвам да забравя, ...да вървя.
Трява ли да има заключение?! Успях ли да оправдая пред себе си тази регистрация... Кой знае...само времето ще покаже...
От много време насам отварям тази страница и я затварям.... и все казвам ..не, не, това са глупости ! Но ето, че днес за пореден път изпитах ужасната нужда да крещя, да викам, да чупя, да разкарам това задушаващо чувство от гърлото си. Уви, в градски транспорт, не е това най-подходящото действие. Затворих очи, преглътнах и когато ги отворих се зазяпах през прозореца, опитвайки се да игнорирам всичките онези хора.
Вече не знам кой пореден ден, взимам последната отсечка до дома пеша - без значение дали е студено, кишаво, топло или друго. Просто имам нужда да вървя, да вървя... да мисля, да си спомням, да се опитвам да забравя, ...да вървя.
Трява ли да има заключение?! Успях ли да оправдая пред себе си тази регистрация... Кой знае...само времето ще покаже...