Виж този залез! Нещо странно, различно намираш ли в него? "Залез като залез" ...но не, той никога повече няма да се повтори. За мен ще бъде винаги единствен. Сега към него, в черна кола, пътува един човек. Натиска педала на газта и се надпреварва със слънцето, надпревара на живот и смърт.

Завоите се изправят пред погледа му, пътя се събира пред очите му в тънка лента, която той безпогрешно следва. Пътуване.. може би последното. Сега е опрял ръка на спуснатото стъкло и вятърът безмилостно я прорязва. Мисълта му препуска все по-бързо, сякаш в такт с увеличаващата се скорост. Педала на газта омеква и колата вече лети, лети към пропаст.

По тъмно ще е на уреченото място, но дали ще си тръгне оттам. Утре отново ще настъпи ден, слънцето пак ще изгрее, залеза отново ще бъде красив. Но никога няма да бъде като този. Днес слънцето залязва за един единствен човек на тази земя и той го знае. Знае го и препуска все по-бързо към него, да го улови сякаш. Но дали ще успее? Ще се докосне ли до вечността и ще се остави ли тя да го погълне? Дали някога пак ще може да обърне гръб на слънцето, дали ще поеме пак по дългия път към вкъщи? Или просто ще остане там някъде, погълнат от безвремието, носен като спомен в нечие сърце...