…Години наред живях с мисълта и надеждата, за един перфектен, спокоен ден. Един ден, в който всичко щеше да бъде идеално. Нямаше да се скарам с никого, нямаше да се ядосам на нищо, щяха да ми се случват само хубави неща, слънцето щеше да ме пече, снегът да ме посипва и дъждът да ме вали и щях да се чувствам ... СУПЕР. И така всеки ден, ... всяка вечер си лягах с мисълта: „Нека утре бъде този ден” ...години в очакване и години изпълнение с дни-разочарование, защото все нещо се случваше, нещо, което да преобърне нещата. А аз така го исках и така се стремях към него, така правех всичко възможно, за да го постигна !

Трябваше ми много време да осъзная, че идеално спокойствие и щастие няма. И колкото и да го чакам, този ден няма да дойде. Че трябва да се радвам, на това което ми се случва СЕГА и засега, защото не се знае какво ще бъде след 5 минути.

Истината е, че ако успееш да обърнеш светогледа си ... обръщаш целия си живот. Достатъчно е толкова малко, за да направи денят ми хубав. Дори и най-лудият, скапан и напрегнат ден, може да си струва след една усмивка на непознато хлапе в трамвая, след ужасно радостна целувка на кучето ми (нищо, че съм станала цялата в кал), с един нищо и никакъв сняг.

Всъщност  щастието е усещане за вътрешен мир, щастието не е просто момент от живота, то е начина, по който хората виждат живота.