Вече... не знам, трети път сядам да пиша и всичко ми е толкова разхвърляно, че след 5-я ред на нещо незапочнато, директно затварям бланката си ги казвам.."майната му!" И вече трета поредна утрин ставам в прекрасно настроение и малко след това ме наляга пълната апатия на някакво безцелно ежедневие. Е, не е съвсем трета поредна....май са доста повече, но нали за благозвучие и поетичност.

Толкова много възможности и толкова малко желание за тях. Толкова много опити, усилия и желание и никакъв резултат, единствено безцелност. Не знам, малко ми е рано да се уморявам от каквото и да било още..пикла на дваесе години. А понякога се чувствам толкова изхабена, всяко започнато с желание нещо, изведнъж се оказва просто поредното ринене и драпане в нищото, в празното.

И знам, че от всяка ситуация има изход, знам че единственото, което не мога да върна назад е, когато отида да запаля свещ в църква. Знам и че това са бели кахъри. Но понякога човек просто се уморява. Уморява се да тича и все да стои на едно място.

Не, не съм нещастна, аз съм може би един от най-щастливите хора, защото съм се научила да обичам живота и да ценя това, което имам, да осъзнавам истинската му стойност за мен. Но не това е въпросът...

А вече и аз не знам къде е въпросът и има ли смисъл да го задавам. Аман от стени и ключалки, аман от вятърни мелници.

Всички тези неща са глупости, но когато те задушат, ти изглеждат важни....

Важни... пародия!