Съжалявам!

Тоя живот не е лесен, никога не е бил и няма и да стане. Той е ежедневно блъскане, от което не винаги оставаш удовлетворен. Той е тъга и самота, непрекъснати проблеми и тегоби. И ти не можеш да се справиш с тях, защото не си се научил да живееш и да го цениш. Защото за теб болката е свързана само с лошите емоции спомени, за които е първопричина или следствие. Не, болката е способността да усетиш дъхът, които поемаш, да го чувстваш как прониква в теб, пронизва те и се пропива в теб. Боли, но дишаш. И те има, пак си тук. Тук до враговете и близките си, до отровата и сладостта, до красотата и погнусата. Но си тук.

Не може всеки път, като те заболи, да се отричаш ...от всичко, от света, от хората, от себе си. Това са глупости. Денят върви с хубавите и лошите неща, не можеш да ги избегнеш. Научи се да живееш с тях! Научи се и няма да ти тежат.