Колко срещи и раздели, колко загубени дни, колко стари познати ще останат там назад! Колко пъти ще се обърнем назад и ще си спомним за тях. Ще ни свива стомаха, ще бие сърцето, ще преглъщаме тежко, сълзи ще се ронят и усмивки ще грейват. Колко много сила има един спомен. Защо стават толкова скъпи тези мигове, когато се превърнат в спомени? Заради красотата на отминалия запечатан момент, защото носят паметта от нашия живот или просто като функция на един себелюбив личен албум, който събира с педантична точност всеки миг - весел, тъжен, грозен и красив.
А ако ги изгубим, ..като деца, изоставени сами сред нищото, търсещи със слепи очи в тъмнина непрогледна...търсещи какво?! Най-страшно е, когато знаеш, че нещо липсва, но не знаеш какво да търсиш, не знаеш къде, не знаеш как. Чувстваш се сам и изоставен. Чужди хора идват и ти разказват своите спомени, опитват се да те въвлекат в тях, да те вградят, да те направят част от тях.
Някои се претопяват, някой успяват да открият път..едно е сигурно, веднъж запелена вазата се чупи много по-лесно следващия път.