Не знам защо грубостта и директността се приемат за лошо нещо. Всъщност вече не ме и интересува как го приемат другите. Истината е, че така е правилно, освен че е по-лесно.

Един близък казваше така „Когато имаш да съобщаваш нещо трудно и мъчно, давай направо, дори да е с най-грубите думи, които ти идват на ум.” Колкото и да увъртаме, истината няма да стане по-лека, нито на нас ще ни стане по-лесно да я изречем.

Не че не мога да бъда мила и добра, не че не обичам да бъда мила и добра. Обичам! Така съм възпитавана, така съм отгледана, израснала съм в семейна среда изпълнена с любов и разбирателство. Но в живота това правило явно не важи. Колкото и пъти да бъда мила и добра с хората, все съм оставала погрешно разбрана и думите ми са били неправилно изтълкувани.

Не знам защо, когато просто си мил с някого, той решава, че това е начин да покажеш близост. Не може ли просто да си мил, защото е хубаво, без това да означава някакъв вид задължение, без да се тълкува погрешно.  Всъщност „груб” е разтегливо понятие. Когато казвам определени неща, не мисля, че са груби, просто така биват тълкувани. Когато някой се е държал неуважително с мен и съм казала „гледай си работата”, това грубост ли е?! Все едно, става ми много интересно, когато някой каже, че толкова не му пука от нищо и да му говоря каквото си искам, а после казва „ти си лоша” и ме игнорира :> Значи може да си мъж и да се правиш на велик, ама като ти докажат, че не си толкова голям, псуваш и теглиш майни.

Апфф, не знам и аз вече защо се ядосвам. Просто не е нормално, но то какво ли нормално остана на тоя свят. И какво ли значение има, че се ядосвам. Все едно е. Нищо няма да се промени. Аз ще продължавам да съм си пряма, хората ще продължават да си ме псуват :>

Поне съвестта ми е чиста и няма недоразумения, с които наранявам околните.