Постинг
25.09.2010 16:35 -
Не можеш да върнеш времето назад...защо опитваш?!
Какво очакваш от мен ?! След всичко, което се случи, нещата пак да бъдат същите...Да, бе, сигурно!
Тогава бяхме други и двамата. Бяхме малки, бяхме чисти, бяхме свежа мисъл и игра. Всеки мислеше, че каквото хвърчи се яде, можехме от нещо дребно да създадем повод за щастие. Можехме всичко тогава. Не, не съжалявам за това, което се случи. То трябваше да се случи, за да може всеки да поеме своя път и да върви напред.
Но ти отказа да го направиш. Ти не спираш да се връщаш в миналото. Още тогава ти побесня и си тръгна. И замълчахме двамата. Но ти не се сдържа, обади се. А тряваше, трябаше да мълчиш, да затвориш очи и да продължиш напред. Да сложиш край на тази история в ума си.
Май точно там се разминахме. Виждаш ли, някога и аз бяха така. Не можех да мълча, не исках, смятах го за глупаво. И дори, когато аз бях тази, която трябва да се сърди и мълчи, не можех. Но аз се промених, загубих много неща от себе си или поне ги скрих добре. И се научих да живея по определени правила, за да не ми се нагала втори път да нараням така човек, на когото държа. И смея да кажа, че спазвам прекрасно тези правила, а те като едни добри послушници вършат своята работа отлично. Да, вече хората не ме приемат така. Да, много се разсърдиха. Но няма наранени сърца, има само наранено самолюбие тук-там, за което честно казано....хич не ми пука.
Да, вече нямам толкова близки и рядко ми се случва да се доверя някому, но май мога и без това. А и колкото по-малко знаят за теб хората, толкова по-добре.
Но ти остана същия и продължи да вярваш, че и аз съм. Казах ти, показах ти, бях груба, макар ти да си един от много малкото хора, с които НЕ искам да съм груба и за което наистина ме е боляло, когато съм била. Но пак - не съжалявам. Не искам да върна времето назад, няма да постъпя иначе. И нещата сега няма да се променят. Остани си дете, остани си чист, остави красотата в душата си, макар че тя ще те наранява много.
Разбери, че си един невероятен човек, който заслужава МНОГО и започни да се цениш, защото както ти сам гледаш на себе си, така и другите ще.
Само разбери, че аз няма да се върна, няма да съм същата, няма да съм там. Разбери, че тази, която познаваше някога я няма вече и няма да се появи, както и да я викаш, както и да я провокираш. Продъжи напред. Тегли й майните най-добре, аз не мога да го направя вместо теб.
Тогава бяхме други и двамата. Бяхме малки, бяхме чисти, бяхме свежа мисъл и игра. Всеки мислеше, че каквото хвърчи се яде, можехме от нещо дребно да създадем повод за щастие. Можехме всичко тогава. Не, не съжалявам за това, което се случи. То трябваше да се случи, за да може всеки да поеме своя път и да върви напред.
Но ти отказа да го направиш. Ти не спираш да се връщаш в миналото. Още тогава ти побесня и си тръгна. И замълчахме двамата. Но ти не се сдържа, обади се. А тряваше, трябаше да мълчиш, да затвориш очи и да продължиш напред. Да сложиш край на тази история в ума си.
Май точно там се разминахме. Виждаш ли, някога и аз бяха така. Не можех да мълча, не исках, смятах го за глупаво. И дори, когато аз бях тази, която трябва да се сърди и мълчи, не можех. Но аз се промених, загубих много неща от себе си или поне ги скрих добре. И се научих да живея по определени правила, за да не ми се нагала втори път да нараням така човек, на когото държа. И смея да кажа, че спазвам прекрасно тези правила, а те като едни добри послушници вършат своята работа отлично. Да, вече хората не ме приемат така. Да, много се разсърдиха. Но няма наранени сърца, има само наранено самолюбие тук-там, за което честно казано....хич не ми пука.
Да, вече нямам толкова близки и рядко ми се случва да се доверя някому, но май мога и без това. А и колкото по-малко знаят за теб хората, толкова по-добре.
Но ти остана същия и продължи да вярваш, че и аз съм. Казах ти, показах ти, бях груба, макар ти да си един от много малкото хора, с които НЕ искам да съм груба и за което наистина ме е боляло, когато съм била. Но пак - не съжалявам. Не искам да върна времето назад, няма да постъпя иначе. И нещата сега няма да се променят. Остани си дете, остани си чист, остави красотата в душата си, макар че тя ще те наранява много.
Разбери, че си един невероятен човек, който заслужава МНОГО и започни да се цениш, защото както ти сам гледаш на себе си, така и другите ще.
Само разбери, че аз няма да се върна, няма да съм същата, няма да съм там. Разбери, че тази, която познаваше някога я няма вече и няма да се появи, както и да я викаш, както и да я провокираш. Продъжи напред. Тегли й майните най-добре, аз не мога да го направя вместо теб.
