Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 14:41 - Клоунът!
Автор: nirv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове:
3



            Клоунът не е просто онзи палячо облечен в широки, шарени дрехи, със смешния червен нос, изрисуваното бяло лице и оранжевата перука, който малките деца чакат с нетърпение, когато отидат на цирк. Не! Той е онзи човек който ти е носил радост цял живот, който те е карал да се усмихваш, когато никак не ти е било до смях, онзи, който те е карал да се чувстваш щастлив, да се чувстваш добре, винаги. Той не те кара да се смееш, той те прави щастлив, а именно това те кара да се усмихваш и смееш. Защото за какво ти е 5-минутен смях до сълзи, ако след това да те налегне пак онова тягостно чувство, за което хората казват "т’ва е от пубертета". Не! Той ще остави след себе си друго едно чувство на пречистена и лека душа, една усмивка на устните ти, когато мислиш за него, а ти ще мислиш често за него. Клоунът не е онзи, който разсмива другите, а този който се смее заедно с тях, който чрез своя смях и настроение те кара да бъдеш весел. За всяка една подарена и изживява усмивка, той винаги плаща скъпо. Хората плащат греховете си, а той радостите си. А неговата радост е да накара Другия  да се усмихне. Затова най-боли, когато си отиде клоун. Защото той е дарявал не просто усмивки, той е подарявал късчета щастие, красиви спомени, подарявал е чувства.        

            Помните ли онзи ужасяващ клоун, който забавляваше тълпата с грозното си и недъгаво тяло в книгата "Стършела", а помните ли колко красива беше душата му и колко го болеше, когато те му се смееха, когато му се присмиваха. Това е истинския клоун. Този който обичаше лудо и до последно едно дете в образа на жена, едно дете, което така и не порасна за неговата любов. Неговата маска беше лицето му, белязано от ръжен, то скриваше чувствата, които чистата му душа таеше. Защо хората се впечатляват от големите подвизи, дамите припадат при вида на красив млад мъж, подиграват се с истинско задоволство на едно грозно и сакато дребно човече, което само се криви пред очите им, а ужасния звън на камбанките на шапката му..сякаш дори и те му се присмиват. А не обръщат внимание на малките неща, които всеки ден им поднася живота, красивите жестове, кратките но изпълнени със замисъл мигове, който могат да променят живота им.

            Това е онзи същият клоун, за смъртта на който Аксел Руди разказва в една своя песен. За това, че той е човек като всички нас, съвсем обикновен, без грим и фалш. Но същевременно и толкова необикновен, защото е дарявал щастие, защото е обичал. Това е бил смисъла на неговия живот, за прави другите щастливи, да им дарява усмивки.

            Клоунът не е ли същото онова грозничко момченце, на което всички се подиграват в училище, защото не е като тях, но което носи благородна и чиста душа, което се радва като вижда че другите са "щастливи", а те всъщност му се присмиват.

             Престанете да убивате тези хора със злостния си смях. Научете се да ги разбирате, те ще ви направят мъничко по-добри. Не им залоствайте вратата само защото не са като вас, красиви, богати или шутове. Не гасете пламъка в очите им, защото този пламък огрява и вас, носи ви топлота, той е една протегната към вас ръка, готова винаги да ви държи, подкрепя, да ви помага да станете, след като живота би е бутнал, той е усмивката, която ще ви помогне да продължите напред, когато съдбата се е подиграла за пореден път с вас. Той е Клоунът!

                                               Behind his mask

                                               He was only a human

                                               A person who feels

                                               Like you and me...

The Clown Is Dead!? ..




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nirv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 232632
Постинги: 166
Коментари: 91
Гласове: 192
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031