IN_BLOOM, аз съм, хлапето... само че по-голяма. Ама май само на години. И може би на акъл, кой знае. Промених се през тези години, в които не си ме виждал, наистина станах по-голяма. Намерих свой начин да се предпазя от света и лошите хора. Сега мисля, че ти вярвам повече. И точно това ме плаши. Хората наистина са лоши. Знаех, че си прав, но все се надявах... е, ти винаги си прав. Винаги си прав и ..винаги изпълняваш обещанията си. IN_BLOOM, това обещание ще го спазиш, по-добре да го спазиш...не искаш да разбиеш едно детско сърце. НЕ може да дадеш обещание на едно хлапе и да не го спазиш. НЕ МОЖЕ! Може да нарушиш думата си към всеки, ако ще и Господ да е, но не и към дете, което вярва в теб. НЕ, не съм пораснала чак толкова, ти ми даде обещание и по-добре да го спазиш. До тридесет има още много време. А после ще те накарам да ми обещаеш пак. Хахахаххахаха, това май не прозвуча много детски. Но аз този план го имам още откак ми даде първото обещание.
Знаеш ли, че откак започнах да те виждам толкова рядко ... плача всеки път като те видя и сърцето ми ще изхвъркне..от радост. Две неща, двама души през живота ми са ме карали да плача от радост, единият си ти. Ти никога няма да бъдеш спомен, винаги ще мисля за теб, ще се надявам, ще чакам. Аз съм търпелива. Светът ми е свидетел, IN_BLOOM, търпелива съм и ще чакам.
Да не се лъжем, не вярвам, че някога пак ще те видя, искам и се надявам, но не вярвам вече. И мисля, че затова реших да напиша това. Аз... не е много, но поне 100 души да прочетат това и ще знаят, ще знаят, че за един човек граници няма, той може всичко. Ще знаят, че един човек някога влезна в живота ми и го промени завинаги, направи ме такава каквато съм и винаги ще съм му благодарна. Накара ме да видя светът и животът от хубавата им страна, да разбера, че колкото и да е жесток и несправедлив, животът е най-хубавото нещо, което може да ни се случи. Да го обичам, да му се радвам, да го използвам пълноценно. Да му се усмихвам, винаги...
Помниш ли, като си пожелах сняг и ти ми обеща. Да ти кажа честно, не ти вярвах. До момента, в който ти ме попита "Лъгал ли съм те някога?" Тогава ти повярвах, повярвах ти завинаги. И ти пак не ме излъга....
Толкова пъти падах, батко, толкова пъти, ожулвах коленете и лактите, обелвах носа, раните зарастваха и аз ...пак падах. Толкова пъти се надявах да те видя само за малко, да знам, че си добре, да ....имах нужда от теб.И  почти спирах да вярвам във всичко. Но ти вече ми показа, чудесата съществуват. И аз повярвах веднъж и пак вярвах. Ставах, отупвах праха от раните по коленете и пак тръгвах.
И казвах на всички: "Пожелай си, за да се сбъдне!" Едни ме мислеха за шантава, други за наивна, трети за луда, четвърти за глупачка. Но аз вярвах и още вярвам. И се надявам винаги да вярвам, дори и да не те видя. Дано имам силата! Дано ми стигне куража, да ставам всеки път.
Нищо, аз все пак ще чакам и ще вярвам. Дано ти помниш и знаеш, че веднъж ...някога...някъде ти промени един детски живот, даде на едно дете...възможността да обикне светът и животът, колкото и жестоки да са те, да оцени, неоценимото, даденото ни. Помни, че една малка длан, винаги ще е протегната за теб.
Обичам те!

Нямам коментар.
Хареса ми.