Страх, тъмнина, самота и страх. Всичко ще изчезне, ако има кой да го разсее, ако има кого да прегърнеш, с кого да се скараш. Дните минават трудно, когато си сам, а вечерите... просто не минават. Вечерите мислиш, търсиш с кого да поговориш, намираш си разни непознати, които лесно ще изхвърлиш от съзнанието и живота си, който лесно ще нагрубиш, които няма да имат право да ти дават съвети, с които запълваш вечерите си. Понякога играеш различни роли, всяка вечер ново настроение и нов персонаж. Скриваш искреността под тонове шеги, малко високомерие, привидна вяра в себе си, самоувереност и несмутимост. Свикваш с иронията и сарказмът, защото с тях лесно се излиза от всяко положение. Признаваш искрено лъжи и скриваш умело емоции.
Цирк. Цирк, в който едната вечер си палячо, другата лъв, третата дресирано коте или усойница. Заменяйки истината с илюзии, с един изкуствено създаден свят, в който ако си добър оратор, ще се самопоставиш в центъра с лекота и ще се радваш на внимание.
Но границата между тази илюзия и реалността е много тънка и прозрачна, малко залитане и ще повярваш, че са едно и също. Ще завиживееш в илюзията завинаги. Е, може би не завинаги, но задълго. Трудно е да се откажеш от един такъв свят, в който наваксваш липсите от истинския, в който намираш утеха, внимание, мнение, похвала, подкрепа, които иначе не получаваш. Затваряш се все повече и повече и пътят назад свата по-труден. А той обикновено се изпречва пред теб, рано или късно и се налага да се върнеш.
Целият този симулатор на истинския живот, не те учи да се справяш с него. Напротив, прави те по-уязвим, лесна плячка. Защото тук няма защитни прегради, а дистанцията далеч не е толкова лесна за поставяне. Е, да, в крайна сметка този другият свят, измисленият, е необходим, допълва те, допълва нуждите ти, храни душата частично, залъгва я, за да стигне до следващата спирка, да презареди. Но това не е пълноценен живот, не е истински живот, половинчати думи и емоции...Просто мехур, който лети и се рее и който рано или късно ще се спука, защото реалността не търпи дълго време да бъде игнорирана.