С толкова хора се разделих за толкова кратко време. Разделих ..в по-добрия смисъл на думата.
Толкова, толкова...да се броят на пръстите на ръцете ми. Не са милиарди, я. Но пък толкова са си стрували. Сигурно всеки човек си струва, дори и "лошите". Със сигурност.
Това поне го научих - за един човек може да си най-хубавото и свято нещо в живота му, а за друг най-черната, мръсна и лепакава кал..и двамата ще имат право. Но тогава добър ли си или лош?!
Повечето хора минават през живота и дните ни като птици...врабчета, гълъби, кукувици, сови, гарвани, гарги, чайки, прелетни или измръзничета. Минават и заминават. С някой сте си чуруликали, с други сте се били за трохи, но до там, повечето вече даже не ги и помните.
Някои хора обаче нахлуват като шамар. Може да са били там отдавна, но изведнъж те зашлевяват с някоя своя постъпка, която..е, не обръща съвсем целия ти живот, но нанася сериозни промени в него и най-вече в теб самия. Други се врязват в теб неочаквано като кола от остър завой, без да ги познаваш, без да знаеш защо и как се е случило всичко, но отнесе ли ти с един замах половината кола (живот, ако искате), вече е трудно да отречеш присъствието им. Просто реагираш.
Различни хора белязваха така живота ми. Някои продължават още. Но освен запознанство като шамар, те дойдоха и с куп силни и чисти емоции. Мигове, които народната приказка с гордост ще признае, че съм изживяла.
Някои от тях си отидоха, някои сама изгоних, някои още са с мен. А ако те си отидат други ще дойдат. Но дори и тези, които сама съм отблъснала от себе си...не съжалявам, че са част от спомените ми и не искам да забравям с какво, дори и да не е толкова весело...
Хора, които си струва да познаваш, да си познавал и с които да се запознаеш и направиш част от живота си, винаги ще има.