Постинг
24.02.2011 04:12 -
Да посрещнеш удар...
Пак живея дните си като за последно. Изпивам ги един след друг, като че няма да има утре. Опитвам се да взема всичко от тях, взимам всичко от тях и пак не ми стига. Искам още. Искам повече време, искам повече спокойствие, искам повече сняг, искам повече белота, искам, искам, искам....започва да става крайно егоистично.
Но този път онази незавършеност, онази липса, която така ме дразни, я няма. Получавам топлина, уют, радост, грижа, любов, пламък, всичко, но просто искам още. Като верижна реакция, като зависимост, като опиат. И това винаги означава, че скоро ще дойде нещо лошо или поне неприятно, което ще се чудя как да изтикам от живота си. Но не мога да мисля сега за него, не искам, няма и смисъл. Когато дойде...е, и изход ще се намери. Не е дошъл проблем, не сме го решили, нали така !
"Всичко можеш да поискаш и да вземеш..само трябва да си платиш цената", бях чела някъде. Хм, да плащам съм се научила. За всяка усмивка се връща с тъга, за всяка нежна дума с обида, за мъниничко топлина със студ и безразличие. Но ако можеш да издържиш тъгата, обидата и студът, те чакат нови усмивки и топлина.
Ето ви и още една крадена мисъл...Животът ти нанася постоянно удари, дори не чака да се изправиш на крака за следващия. Всеки следващ боли повече. Да се бориш с живота не означава да избягваш ударите, а след всеки следващ удар пак да ставаш и да посрещаш новия. А ето ви една от мен...Ако се научиш да ги посрещаш с гърди напред и вдигната глава, топлината и усмивките сами ще си дойдат.
Не трябва да се мисли само за ударите, а за малките светлинки, които ни спохождат през това време. И колкото повече вярваш в тях, толкова по-светло става. А да се бориш на тъмно е много трудно.
Но този път онази незавършеност, онази липса, която така ме дразни, я няма. Получавам топлина, уют, радост, грижа, любов, пламък, всичко, но просто искам още. Като верижна реакция, като зависимост, като опиат. И това винаги означава, че скоро ще дойде нещо лошо или поне неприятно, което ще се чудя как да изтикам от живота си. Но не мога да мисля сега за него, не искам, няма и смисъл. Когато дойде...е, и изход ще се намери. Не е дошъл проблем, не сме го решили, нали така !
"Всичко можеш да поискаш и да вземеш..само трябва да си платиш цената", бях чела някъде. Хм, да плащам съм се научила. За всяка усмивка се връща с тъга, за всяка нежна дума с обида, за мъниничко топлина със студ и безразличие. Но ако можеш да издържиш тъгата, обидата и студът, те чакат нови усмивки и топлина.
Ето ви и още една крадена мисъл...Животът ти нанася постоянно удари, дори не чака да се изправиш на крака за следващия. Всеки следващ боли повече. Да се бориш с живота не означава да избягваш ударите, а след всеки следващ удар пак да ставаш и да посрещаш новия. А ето ви една от мен...Ако се научиш да ги посрещаш с гърди напред и вдигната глава, топлината и усмивките сами ще си дойдат.
Не трябва да се мисли само за ударите, а за малките светлинки, които ни спохождат през това време. И колкото повече вярваш в тях, толкова по-светло става. А да се бориш на тъмно е много трудно.
Следващ постинг
Предишен постинг
Скъпа Нирвана! Хубаво е, че нещата, които ти мислиш са по-добри от някакви глупави сентенции! Защото каквото и да говорим за цената е без значение.
Обикновено плащането е въпрос на избор!
А по въпроса за гърдите нямам мнение по обясними причини! :)
p.s. Трябваше да кажа нещо тъпо накрая, за да не си развалям реномето на най-тъпия! :)
Иначе за постинга ти е много истински! Поздравления!
цитирайОбикновено плащането е въпрос на избор!
А по въпроса за гърдите нямам мнение по обясними причини! :)
p.s. Трябваше да кажа нещо тъпо накрая, за да не си развалям реномето на най-тъпия! :)
Иначе за постинга ти е много истински! Поздравления!