Постинг
27.02.2011 02:00 -
Говори с мен, усмихни се...
Като децата си, то май всички мъже сте като децата...все едно. Но понякога направо ме изкарваш от релси. От колко време се знаем? Докога ще си ги пра"им тия номера? На какво се сърдиш? На непостоянство? Ти досега, ако не си разбрал...не знам изобщо защо се познаваме...Аз НЯМА да се променя и колкото и да боли, не и за теб. Извинявай, но предпочитам прямостта. Не е приятна, но е по-лесна, по-ясна, а и после боли по-малко. Повярвай ми, вървявала съм другия път, много по-трънлив е. По-лесно е веднъж да те жегне, но да разбереш, отколкото цял живот да гониш вятъра и после да съжаляваш, че си пропилял всичкото време на света за нещо, което не искаш всъщност, а и няма да бъде твое така или иначе. Не мислиш трезво, защото си си въобразил разни черни приказки с омагьосани замъци и...
Толкова си твърдоглав, дебелоглав даже. Тая твоя куха картуна може и ....всичко може да разбие, стига да реши. И вместо да я използваш по предназначение и да си пробиваш път с нея в тоя свят джуунгла, ти какво правиш?...Чукаш я тая чутура в стената, в масата, ей така...щот е по-лесно. Затваряш се в себе си и ми доказваш неща на инат! Какво ми доказваш? Че не можеш да се радваш на живота, правиш ми на пук...на какво. То не е и на пук. Аз винаги съм била пряма с теб, не можеш да кажеш, че съм те подлъгала.
Но така е по-лесно. Ей го на, аз съм нещастен, криво ми е, карай да върви, е....няма значение. Мда, ама с "карай, няма значение" нищо в тоя живот не се случва, поне не се подобрява.
Толкова се опитвам да съм весела покрай теб, да те заразявам с добро настроение (а колко ми е трудно да съм добра актриса с теб и когато съм тъжна да се усмихвам, знаеш), но се опитвам. Но ти просто не ми позволяваш, всяка усмивка убиваш с назидателен въпрос.
Нямаш право да ми държиш сметка!!! НЕ го ли разбираш, това че съм мила и добра с теб, е просто защото си ти, защото те знам. защото си чист човек, защото те уважавам, защото ми пука. Но толкова!
Няма да променя себе си, живота си, мирогледа си, защото на теб така ти е кеф. Не съм решила нещо не съм го направила. По един или друг начин, правилно или грешно.
Моля те, опомни се, аз някой ден ще се уморя да те разсмивам, ще загубя смисъла.
Толкова си твърдоглав, дебелоглав даже. Тая твоя куха картуна може и ....всичко може да разбие, стига да реши. И вместо да я използваш по предназначение и да си пробиваш път с нея в тоя свят джуунгла, ти какво правиш?...Чукаш я тая чутура в стената, в масата, ей така...щот е по-лесно. Затваряш се в себе си и ми доказваш неща на инат! Какво ми доказваш? Че не можеш да се радваш на живота, правиш ми на пук...на какво. То не е и на пук. Аз винаги съм била пряма с теб, не можеш да кажеш, че съм те подлъгала.
Но така е по-лесно. Ей го на, аз съм нещастен, криво ми е, карай да върви, е....няма значение. Мда, ама с "карай, няма значение" нищо в тоя живот не се случва, поне не се подобрява.
Толкова се опитвам да съм весела покрай теб, да те заразявам с добро настроение (а колко ми е трудно да съм добра актриса с теб и когато съм тъжна да се усмихвам, знаеш), но се опитвам. Но ти просто не ми позволяваш, всяка усмивка убиваш с назидателен въпрос.
Нямаш право да ми държиш сметка!!! НЕ го ли разбираш, това че съм мила и добра с теб, е просто защото си ти, защото те знам. защото си чист човек, защото те уважавам, защото ми пука. Но толкова!
Няма да променя себе си, живота си, мирогледа си, защото на теб така ти е кеф. Не съм решила нещо не съм го направила. По един или друг начин, правилно или грешно.
Моля те, опомни се, аз някой ден ще се уморя да те разсмивам, ще загубя смисъла.