Прибирам се в празната и тъмна стая...изстинала от намаленото парно. Увеличавам го, все пак си е топлинка. Събличам се и отивам да взема горещ душ, със смуглата надежда да отмия всички лайняни мисли от деня си. И все си мисля, че като излезна, ще се чувствам по-свежа, че с всичката тази вода ще отмия мислите и притесненията, нервите и глупостите.

Е, не става така... В крайна сметка се успокоявам, защото денят си е заслужавал. Успяла съм да свърша много и полезна работа. Била съм заета през цялото време. И е имало смисъл, направила съм нещо полезно. Може би дори ще успя да направя и изпълня и плана за утре. Кой знае, може би. Проблемът, че все още ми е студено. Но не искам да включвам парното на по-висока степен. На студено се спи по-добре. Човек може да се сгуши в завивките. Може би още един душ, само вода, просто топла вода, която да ме загрее. Може би, ако седна до парното и се завия с одеало...може би ще бъде по-топло.

Трябва да сядам да уча, имам още толкова много неща, които да подготвя. А и утре трябва да стана рано и да се залавям със задълженията си.  Няма време за кръшкане. Не и сега. Сякаш ме втриса от студ или може би само си въобразявам. Няма време и за болести.

Слагам пижамата и се завивам с шалте и одеало...в крайна сметка увеличавам парното. Оставям го на три. Въпреки че през нощта ще се изпотя...

Има ли смисъл да се лъжем, докато не застана до теб, няма да се стопля.