Понякога искам да крещя. Не, не просто да крещя...да КРЕЩЯ!!!!!!!!! Пак снова из стаята като хлебарка и се мъча да преглътна, да не плача, да съм силна, да не мисля, да дишам, да дишам, да дишам. Но, не мога, души ме ....хълцам,,,дишам...хълцам и преглъщам...сълзите потичат. За всичките онези дни преди това, в които съм била силна, в които съм се справяла, в които съм показвала среден пръст на целия свят и съм му казвала  „МАЙНАТА ТИ!!! Тук съм и няма да се предам, каквото и да правиш, не можеш да ме уплашиш...“ Не можеш да ме уплашиш ?! Умирала съм от страх, стомахът ми се е свивал на топк, скимтяла съм като кученце от страх. Но не и пред този свят, не, само на ум. Не мога да си позволи този свят да ме види сломена, не мога, не трябва. За него трябва да съм силна, трябва да съм...там и да мога да постигна всичко!

Но сега...сега искам просто за 10 минути да не съм силна, да не трябва да съм силна, да се сгуша тихо в някой ъгъл и дас е скрия от всичко и всички и да си скимтя на воля.

Хахахаххахахха. Мда, дали не е ирония?! Точно вчера се обяснявах как не съм сантиментална и блблблблббл....

Иска ми се да излезна, да вървя, да вървя, да вървя, да вървя, да вървя... да не спирам, докато краката ме заболят така, че да спра да мисля за каквото и да било друго.... Просто да вървя. Да е тихо и тъмно....Да изчистя всичко старо ... всички глупости и лайна, които трупам от сума време насам. За да мога утре да отворя сметката наново и да започна да трупам следващите миризливи активи.

Мда, 10 минути по-късно вече ми няма нищо....Аз ....просто.... параходчето има нужда от време на време да казва „пуф-паф“ и да изпуска по малко пара от коминчето....