Въртя, суча...каквото и да правя, все се сещам за теб понякога. Ти беше и явно все още си част от живота ми, която не мога да изтрия с гумичка.  Не, не ме разбирай погрешно, не искам да се връщаш, но и не съжалявам за теб. Трябваше да стане така. С този акъл сега, едва ли бих повторила всичко, но за да имам този акъл сега, това всичко трябваше да се случи.
Надявам се, повече да не те срещна и въпреки това тайничко на ум си разигравам сценарий а-ла-ако-те-срещна. Но ...това е незибежно май. Но каквото и да е, все още предпочитам варианта, да не те срещам.
Е, поне едно нещо се научих да правя. Кажа ли "Не", да не се изкушавам да наруша това "не". Сега с търпението на камък, може да не мога да се боря с всичко, но мога да устоя и изчакам, докато е нужно, търпеливо и спокойно.
Бях малко груба, май. Да, бях. Но въпреки че ти това няма да го разбереш, се надявам всичко около теб да бъде рошаво и усмихнато.
Е, сега ми предстои да взема едно последно може би решение за теб. Ако все пак някога ...влезнеш в скайп, айерси, шитбук, все едно къде и кажеш "здравей :>", да те ингорирам ли или да ти се усмихна. Защото макар че се постарах да не го направиш, е ти нямаш все още това търпение, ти си дете -  цупиш се, сърдиш се, псуваш, ядосваш се, тропаш с крак, заричаш се, но бързо ти минава и в моменти на самота и болка се предаваш. Игнорирам ли те, ще бъде за последно, ти не го знаеш, но аз да. Но все още не съм готова за това решение. Въпреки всичко ти беше ...и явно още си, една хубава част от живота ми, която обаче не се вписва и която не искам. Искрено се надявам, ти да не се предадеш, преди аз да събера кураж.

Кураж !