Затишие пред буря? Да се надяваме, че не ...
Последните седмици бяха толкова напрегнати и тревожни. Не помня този месец да съм спала спокойно и едва вечер, без да се будя. Да легна, да заспя и да се събудя на сутринта отпочинала.
Все едно, решение на всичко се намери, сега остава да чакам резултата. Сега..не, че всичко е наред, не, докато не видя черно на бяло, нищо не е наред. Но сега ми остава само да чакам, решението е взело, каквото  трябвало да се направи е напревено или поне планирано. Повече от това засега не мога да сторя.
И въпреки че вече съм безсилна пред всичко, утре верояно пак ръцете ми ще се потят в напрежение. И така до края на месеца, до средата на другия...Но няма значение, колко ще се треса и притеснявам, важен е крайния резултат. Важно е, когато си вложил нещо, то да се осмисли. Оставете тая работа, че е важен пътят, който си извървял, а не къде си стигнал. Ако си вложил много и накрая си излезнал в девета глуха, надали можеш да се успокоиш и примириш с "пътя, който си извървял" и поуката от него. Не, това са врели-некипели.
Не ме разбирайте погрешно, аз мога да губя. Губила съм много пъти през живота си, но това е друго. Не е въпросът дали ще спечеля или загубя. Когато нещо е зависело от теб. И ти си направил всичко по силите си, за да се случи по определен начин, то трябва да се случи така. И не мога да се примиря с "промяна в обстоятелствата". То е зависело от мен, мой дълг е и аз съм го изпълнила съвестно.
Е, все едно, остава ми чакането...