Това побледняло, прозрачно лице със сенки под очите и напукани устни в огледалото твоето ли е? Къде отиде онова сладко момиче с опашките и розовите бузи? Какво сте му направили? Къде отиде блясъкът в очите ти...усмивката на дете?

Да, да, знам, ще кажеш „Просто съм малко уморена, това е, нищо ми няма.“ Не може вечно да минаваш с тоя номер обаче...Тогава „Снощи не спах добре.“ Ами миналата вечер, по-миналата..предишната седмица, месец..откога не спиш? Ако ли не, „Днес имах много работа,  напрегнат ден беше“, „Не бях добре“, „Малко ми е лошо, не съм закусвала, затова така“...

Да, да, да...лъжи можеш да измисляш безкрай. Но кого лъжеш?

Знаеш ли, дори да работиш денонощно 24/7, няма да свършиш всичката работа. Дори сън да не спиш, проблемите няма да си идат сами, пак теб ще чакат.

Вземи се в ръце. Стани, измий си очите,  зъбите, закуси, пък излез и му се усмихни на тоя свят, какво си го зяпнала като вмирисано сирене, по-хубав няма да стане. Покажи му, че не ти пука на колко страшен се прави, пък ако ще и да трепериш какво ще се случи. Горе главата! И утре е ден, и слънцето пак ще грее. А ако се усмихнеш, може и за теб да грее. Опитай!