Всяко нещо в живота ни идва, преминава през него и си заминава с история. Всеки дребен детайл носи в себе си мигове, спомени, предизвикателства, каквото и да е, но което белязва понякога силно или едва забележимо дните ни, нас самите.

Е, това е едно ново начинание. Не знам докъде ще стигне…Хах, не знам докъде ще ми стиска да стигне, колко ще мога да напиша, колко ще запазя за себе си. Истината е, че още не съм сигурна защо го правя, но твоето „Разказвал ли съм ти за…“ ме подтикна.

Това, от което ме е страх, че..от не всяка случка мога да направя история, без значение колко е била важна тя за мен.

Това, което най-често идва в моя живот с история и остава с такава, е музиката.Не отдавна открих един стар, леко издраскан диск, пълен с песни… музика събирана с години. Такива, които бях забравила вече. Други, които отчаяно търсих през изминалите дни, но неуспешно. Тези, които мислех, че съм изгубила.

И тъй като твоето „Хей, Исси, разказвал ли съм ти за…“ беше причината за това начинание, считай се за официално отговорен, Жълт. Отдавна не съм ти разказвала история, нали?

Знаеш коя е тази песен, нали? Чуй я с мен.