Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2011 04:50
Хей, Жълт, разказвала ли съм ти за…
Pink Floyd – Wish You Were Here?
Това е песента идилия. Песента, която винаги е носила покой в душата ми, каквото и да се е случвало. Дълги години имат една традиция. Вечер, когато остана сама и мислите ме налегнат, излизах на терасата или просто се сгушвах в някое ъгълче на стаята, удобно, топло и уютно, запалвах цигара и си пусках тази песен.
Всичко в миг изчезваше. И хубавото и лошото. Остава само един безкраен миг на хармония, спокойствие, малкото ми ликуване на емоциите, които така често се осмеляват да вземат надмощие над съзнанието ми. Умът ми се изчистваше, като с гумичка триеше всичко оттам – тревогите, детайлите… Хладният полъх на нощта, тишината й, която понякога ми се е виждала толкова страшна и призрачна, биваше някак мека, приемаща.
Ставах безсмъртна. Перфектният баланс и в същото време едно приятна тръпка, изтръгната от песента. Толкова призраци и сенки съм прогонила с тази песен, когато самонадеяно ме нападнат посред нощ.
С тази песен мога просто да седя и да слушам, без да ми омръзва, без да ми дотяга, без да ме дразни, без да ми се натрапва, без да ми доскучава… с часове. Докато почувствам, че мога отново да се изправя и задържа на краката си със собствени сили.