Хей, Жълт…

Знаеш ли, колкото и да не ти се иска действията на всеки човек се определят от някаква вътрешна логика. Всеки от нас си има начини, методи..принципи. Може би няма да ме разбереш. Понякога и аз самата си мисля, че вътрешната ми логика е ужасно извратена и НЕлогична. Но този принцип ме води вече години наред и работи правилно..поне за мен.

Знам, че понякога действам глупаво на пръв поглед, друг път и на втори и на трети пак е глупаво. Но щом постъпвам така, значи смятам, че така е правилно. Винаги има значение какво иска човек да направи, но не винаги това е правилното. Аз отдавна не се водя по своите желания. Но постъпвам така, както чувствам, че трябва, дори понякога да не ми харесва. Каквито и да са последиците и отговорността, си ги понасям. И не съм съжалявала за нито едно от тези взети решения, макар много от тях да не са донасяли кой знае колко хубави неща със себе си.

Не че и аз понякога не действам или не говоря необмислено. Но все пак тези моменти са редки. Когато става въпрос за по-важни и големи неща, винаги обмислям действията си. Мисълта ми е, че .. няма случайни неща, дори и в този случай.  Затова и мразя да давам обяснения, да обосновавам действията си. Щом съм постъпила така, значи имам причина, не е защото просто ей така ми е дошло на ум днеска /предполагам, че с  това елиминирам опцията да се оправдая с небрежност/ :>

Някога имаше един човек в живота ми /надявам се, все още да го има, макар вече да е част само от мислите ми/, който ме научи на това, макар и индиректно. Никога не ме е получавал, никога не ми е казвал, какво да направя, не ми е давал и съвет, но някак си думите му се пропиваха в мен, постъпките му ме учеха. Може би някой ден ще ти разкажа за него. Но не съм сигурна, дали …е, това е друга тема вече.

А песента.. тя е част от неговата история.