Хей, Жълт, имам една песен за теб.

Подарък, разбира се. Само че този път е подарък със закъснение за рождения ти ден. Мислех да напиша, че тази е по-специална от другите, но по-скоро е правилно да кажа, че е специална като някои други. Човек винаги има предпочитания, но те рядко са толкова еднопосочни. Рядко имаш само една любима песен, нали?
Макар че вероятно има и такива хора.
Тази сигурно ще се ти се стори малко странна в началото. Малко тъжна, малко загадъчна, но има една част в нея, която обожавам. Като лъч светлина след дълъг, тежък, проливен и тъжен дъжд. Като след мрачен и тегнещ ден.. лъч светлина, който обгръща сърцето ти, сякаш го хваща в дланта си и с леко присвиване го кара да забие постепенно по-силно и по-бързо, да трепти. Като след дълго очакване, след дълъг път, след безкрайни дни на лутане и търсене на правилната посока.
Има и още една причина, поради която тази песен е специална, но ти сам ще я усетиш. :>
А, ето го и моят момент...