Копнея за онова вътрешно чувство на спокойствие и мир, на идилична хармония със самата себе си. Копнея за тишината на нощта, за черната, всепоглъщаща тъмнина, за лекия й полъх, за възможността отново да крача в сенките, така спокойна с леко сърце, с онзи трепет, че такива моменти са инстинска рядкост в живота, затова искаш да го изживееш докрай, да му се отдадеш безрезервно, да се влееш в него и да го запомниш. Да запомниш това чувство и да се стремиш към него.
Колко пъти през живота си си спирал импулсивно с разтуптяно сърце, докато крачиш нанякъде, за да вдигнеш поглед към звездите и да си кажеш "Майната му на всичко, щастлив съм?!" ...