Толкова неща се бяха променили от последния път. Оглеждаше новите сгради - на мястото на сладкарницата сега имаше бар, старата книжарница, от която винаги си купуваше книги като малка, сега беше магазин за месо. Вместо това пред него бяха изнесени няколко кашона с намалени книги. Нови дестки площадки, нови градинки, само хората като че не се бяха променили. От колко време не беше се прибирала? Струваше й се вчера, но всъщност бяха минали месеци. Преди се страхуваше... от фантоми от миналото. Страхуваше се, че ако види някого, силите бързо ще я напуснат, коленете й ще се пречупят, ще бъде безсилна.
Сега вървеше бавно, спокойно, малко угрижена, с ускорен пулс... но сега знаеше, че вече няма значение. Дори тайно се надяваше да види някого от онези призраци, за да може да подложи на изпитание това спокойствие.
Отърси глава и опита да изчисти ума си. Почувства прилив на енергия, какъвто не беше усещала отдавна. Слънцето проблесна в погледа й и я накара да стисне очи. Отвори ги и издържа слънчевите лъчи. Твърде дълго бе гледала тъмнината. Страхуше се, че няма да издържи на яркостта и силата на слънцето.
Лицето й се разтегна в усмивка. Крачката й бордо се ускори.  За миг всички онези приказки за фантоми и сенки от миналото изглеждаха толкова далече. Ще се опита да задържи този миг завинаги.

Pozdravi! Svetyt e nov! :)