Както обикновено...

Големите шамари идват, когато най-малко ги очакваш. Таман си се измъкнал от една тиня, стъпил си твърда почва и се каниш да направиш първата си крачка, за да прецениш колко сила ти е останала след тия плаващи пясъци. И тогава нов шамар...Че защо не!?

Опитвам се,  да не се ядосвам, да мисля спокойно... "трезво". Не се получава. Е, ядът отминава, после остава само разочарованието. То е, което ми пречи. Другите емоции са краткотрайни, вятърничави. Яд, бяс, агресия... те са стихийни, идват за кратко и отминават. Разочарованието се загнездва в душата ти за дълго време. Разяжда я отвътре, малко по малко.

Но не и тази сутрин. Наспала съм се, чашата с кафето още е топла. И се събудих с усмивка и настроение.