Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2012 12:01 - Върбата...
Автор: nirv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.07.2012 17:13


Шум от счупено стъкло ме събуди сутринта  - подскочих като ужилена. И първата мисъл, която мина през главата ми беше - дали любимият човек не се е порязал.
Хубаво е да имаш някого, за когото да се притесняваш, някого, за когото да се грижиш, за когото да мислиш в тишината на нощта, някого, за когото да се бориш, заради когото да се стремиш.
Несподеленият успех е тъжно нещо. Едно е да искаш пари, друго е да имаш нужда от тях.
Но съвсем друго е да имаш пари и да нямаш за кого да ти харчиш. Все едно, не ми беше идеята за парите.
Не знам всъщност за какво седнах и аз.
Тежи ми мъничко. Опитвам се да се занимавам постоянно с нещо, за да не ми се налага да мисля. Не ме е страх, знам какво да правя. Но така или иначе времето трябва да мине, нищо не става с магическа пръчка.
Все още ми липсват част от старите ми убеждения - за светлината на света. Те не са се променили, но ми е малко по-трудно да повярвам в тях.
Думите в главата ми са толкова разпиляни.

Търпение, приятелю. Върбата се огъва постоянно, но преживява и най-страшните бури, не кърши клони, не се бунтува. Слива се с вятъра и чака да отмине. А може би понякога дори чака този вятър. Чака да развълнува клоните й, за да усети, че е жива.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nirv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 232625
Постинги: 166
Коментари: 91
Гласове: 192
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031