Знаеш ли...
Тези дни докато пътувах, усетих онзи странен аромат - толкова познат и в същото време далечен. Като ястие, което подушваш от терасата на съседите, знаейки че си го опитвал, но не можеш да си спомниш какво. Усещаш и някои от съставките му, но далеч не достатъчно, за да си спомниш.
И не беше за пръв път. Бях усещала този аромат и преди, но тогава усещането беше мимолетно.
Сменях превозните средства, смрачаваше се, държах книгата през лицето си, местех погледа си по редовете, но не прочитах и дума. Продължавах да мисля, откъде се взе този аромат. Прехвърлях на ум всички възможности... парфюми, шампоани, какво ли не. Нищо.
Сега мисля, че това е онзи аромат, който ме удряше като шамар в лицето дълго време след като те видях за последен път. Но вече не съм сигурна. Явно е минало повече време, отколкото си мислех. Опитвам да си спомня, но... И това ми се губи.
Мисля, че последно беше среднощната сладкарница. 
Е, май мина достатъчно време. Може би се бъркам, не съм сигурна, може би все пак не е онзи аромат. Вече не мога да го разпозная ясно, дори той избледня. Някак си... освобождаващо е.