Нямаш представа колко малко ми трябва, колко лесно се разсмивам, колко дълго се смея, колко бързо очите ми се пълнят със сълзи...
Нямаш представа колко издържлива мога да бъда, колко търпелива.
Не си прави експерименти. Не знаеш кога ще настъпиш мината. Не знам и аз колко механизма ще имам сила още да задържа, колко експлозии ще мога да потуша в себе си като неприятна кашлица.
Пак вървиш по тънък лед, а чувството ти за самосъхранение ...не функционира явно. Не чуваш как леда леко се пропуква. Нямаш представа откога създавам нова и нова коричка лед, за да не пропадне земята под краката ти. Нямаш и представа, че за всяка възстановена цепнатина плащам.
Нямаш представа, че изгубиш ли веднъж почва под краката си, няма вече връщане назад. А тези моменти никога не предупреждават...те просто идват, без значение, дали си подготвен или не.