Като всяко начало и това идва с много вълнение, ентусиазъм, желание, нетърпение.
Хъс и стремглавост ме тласкат напред.
Началото винаги е било най-хубаво. Интересно, ново. Твърде далеч от това да ти омръзне, непознаващо рутината.
Началото винаги те гъделичка леко отвътре. Питесняваш се как ще потръгнат нещата, как ще се справиш. Винаги тайничко си мислиш "Тоя път може би ще стана най-добрият".
Началото е толкова далеч от неуспеха. Кара те да вярваш, че няма невъзможни неща, Сякаш няма нищо, което да е извън капацитета ти. Всичко е въпрос на количествено съотношение на труд, постоянство и късмет.
Заедно с началото идва и малкият страх. Колко дълго ще държи ентусиазмът, колко бързо ще ни повлече рутината? Кога силното желание, с което поставихме новото начало, ще се превърне в досаден и еднообразен път, по който вървим към целта си.

Отново начало, отново радост, отново път, отново страх, отново цел.

Дано да запазиш тази искрица в себе и занапред. Въпреки, че не се съмнявам в пичозността ти. :Р

Оптимист! :>