Постинг
01.10.2012 17:00 -
Малките букетчета...
Автор: nirv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1197 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2012 18:16
Прочетен: 1197 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 03.10.2012 18:16
- Как мразя ....
- Така е, тия комуняги доведоха хората до това дередже - ми казваш ти.
Не разбираш ли, не става дума за политика вече, а за човещина. Какво значение има кой ни е довел до там, довел ни е защото сме се водили по него. Докато има будали на тоя свят, ще има и тарикати. Но не става дума за това.
Една ситна, прегърбена, стара женица стои права на ъгъла в подлеза на Сердика. С чисти и старателно изгладени дрехи, с черна пола под коляното, бяла леко чуплива коса, подстригана точно толкова, колкото да не й пречи и да не излиза извън представите й за женска прическа. Държи едни малки, грижливо завързани с парченце панделка, букетчета от невени. С повече листа и по-малко цветове. Вероятно отгледани в саксия. Стои там непохватно и толкова не на мястото си и предлага на младите хора букетче цветя.
Късче радост, малко надежда, топлина. Или просто един хляб.
- Купи ми букетче!
- А, я. Подминахме вече.
А на мен сърцето ми се свива. В 9 и половина вечерта, тая женица седи в усойния подлез и продава надежда. Не е вкъщи, на топло. Където е сигурно и уютно. При мъжа си, децата, внуците, а понякога дори сама с телевизора. Не е. Излезла е навън, по тъмно, сама и продава залъци хляб.
Наредила е няколко в една прозрачна торбичка и плахо подава едно в ръка към хората. И търси поглед, някой да й обърне внимание. Като че не толкова, за да му даде цвете, колкото, за да отчете този свят, че тя съществува още, че е тук, че не е невидима. Сама със своите радости и тъги.
Най-тъжното е, че тези цветя са отгледани с грижа. В саксия или леха на двора. Поливани са, пресаждани, прекопавани, за да израстнат големи, с красиви и здрави цветове. За да изпълнят едничкото си предназначение тази вечер. Подредени, оформени в малки буктчета.
За да донесат някому тази вечер радост, а на нея ...жълти стотинки.
И ако днес или най-късно утре не изпълнят предназначението си, ще бъде вече късно.
...
- Здравей! Дай ми ...
- Така е, тия комуняги доведоха хората до това дередже - ми казваш ти.
Не разбираш ли, не става дума за политика вече, а за човещина. Какво значение има кой ни е довел до там, довел ни е защото сме се водили по него. Докато има будали на тоя свят, ще има и тарикати. Но не става дума за това.
Една ситна, прегърбена, стара женица стои права на ъгъла в подлеза на Сердика. С чисти и старателно изгладени дрехи, с черна пола под коляното, бяла леко чуплива коса, подстригана точно толкова, колкото да не й пречи и да не излиза извън представите й за женска прическа. Държи едни малки, грижливо завързани с парченце панделка, букетчета от невени. С повече листа и по-малко цветове. Вероятно отгледани в саксия. Стои там непохватно и толкова не на мястото си и предлага на младите хора букетче цветя.
Късче радост, малко надежда, топлина. Или просто един хляб.
- Купи ми букетче!
- А, я. Подминахме вече.
А на мен сърцето ми се свива. В 9 и половина вечерта, тая женица седи в усойния подлез и продава надежда. Не е вкъщи, на топло. Където е сигурно и уютно. При мъжа си, децата, внуците, а понякога дори сама с телевизора. Не е. Излезла е навън, по тъмно, сама и продава залъци хляб.
Наредила е няколко в една прозрачна торбичка и плахо подава едно в ръка към хората. И търси поглед, някой да й обърне внимание. Като че не толкова, за да му даде цвете, колкото, за да отчете този свят, че тя съществува още, че е тук, че не е невидима. Сама със своите радости и тъги.
Най-тъжното е, че тези цветя са отгледани с грижа. В саксия или леха на двора. Поливани са, пресаждани, прекопавани, за да израстнат големи, с красиви и здрави цветове. За да изпълнят едничкото си предназначение тази вечер. Подредени, оформени в малки буктчета.
За да донесат някому тази вечер радост, а на нея ...жълти стотинки.
И ако днес или най-късно утре не изпълнят предназначението си, ще бъде вече късно.
...
- Здравей! Дай ми ...
