It feels like it really was a long cold winter...
Зима, която премина в противоречиви чувства. Колебания. Привидна радост, прикрита тъга.
Замислям се, че този блог започна да става доста негативен.
Или ми се приисква да пиша изключително в случаите, когато ми е криво. Или трябва да е някакъв баланс между обичайното ми добро настроение и безспорния факт, че не може да си ухилен 24/7.
Сега пак се бях засилила да пиша някакви унили неща, но май ще се откажа.
Вместо това...Ще си пожелая нещо.
Искам истинската зима да дойде, за да измести другата. Искам сняг да завали, да покрие всичко..улиците, колите, дърветата, терасата, покривите, душата ми.
Искам да побелее. Да вали, докато не покрие калта и мръсотията.
Да покрие черните мисли на хората, тъмните им сенки и мрачните им настроения. Да скрие на топло земята, да я подхрани. Да убие бацилите, всички бацили. Студенокръвните да се скрият и да си съскат далеч в тъмното. Кръвопийците да се зазимят.
Искам зима. Искам сняг.