Понякога небето притъмнява,
а слънцето зад облаци лети.
Така сърцето ти ранява
дума неизказана дори.

Понякога в тъга се разпилява
на хиляди искри душата ти.
И бавно под дъжда се разтопява
на малки, леки капчици.

Понякога сърцето ти престава
да следва своя ритъм глух.
И в черупка своя надежда притаява,
за да я даде на някой друг.

Ще трябва сълзите да избършеш,
да впериш взор високо ти.
И макар с ръка лъчите му не стигнеш,
сърцето си за него отвори.

Позволи му да пречупи светлината си
през тези твои сълзи.
И ще зърнеш в далечина дъгата ти,
от сърцето ти която се роди.