Знаеш ли? Пак ме е заляла вълна от прагматизъм и обичайния нарцисизъм, разбира се.
Понякога се чувствам като в игра. На различните нива, получавам нови умения, които трябва да усъвършенствам или мога да ъпгрейдна. Новата ми задача е, да се науча да проявявам безразличие към нещата, които ме нараняват, които не ми харесват, които не искам да са част от живота ми. Може би е малко като да си заровя главата в пясъка. Е, не изгарям от желание да влизам в безсмислени кофронтации и конфликти. Или да водя битки, които биха ми донесли незначителни победи, а ми костват неумоверно усилие и воля. Имам достатъчно битки, които трябва да водя, за които трябва да съм подготвена и съсредоточена, за да се поддавам на дребни изкушения.
Мисля, че снощи спечелих подобрението "Без да ми трепне гласът", а явно съм се засилила и към "Без да ми мигне окото". Е, истината е, че тези дребни на вид битки оставят доста дълбоки прорезни рани, които бавно зарастват и дълго напомнят за себе си. Но започвам да се уча, как да не показвам, че тези рани са повече от нищо и никакви драскотини, ако изобщо съм ги забелязала.
Слабостта провокира повече насилие. Не съм много убедена как точно действа механизмът на насилието. Не искам и да разбирам, ако трябва да съм искрена. А може би слабостта просто умножава ефекта. Не знам.

Eh, new skill point received.