Обичам, когато ме обгърнеш със силата си. Обичам, когато другите те мразят. Идвам при теб, когато другите те избягват. Танцувам с теб, когато другите сковано се опитват да се скрият от теб.
Обичам гнева ти, който превръща цялото небе в буреносен облак. Обичам мракът и стихията, които идват с теб. Обичам благосклонността ти, когато позволиш на лъч светлина да пробие през желязната сива завеса и да огрее лицето ми. Обичам тишината и постоянството на спокойния ти ръмеж. Обичам затишието пред буря, когато вятърът тихо ми нашепва, че идваш. Обичам първите признаци на появата ти. Обичам гнева ти, който може да скърши върба все едно е изсъхнала клонка. Обичам лудешния смях и еуфорията, които ме обхващат, когато ти вилнееш. Обичам непредвидимостта и независимостта ти. Обичам непостоянството ти, което кара хората да живеят в очакване. Обичам лудостта, която ме обзема в присъствието ти, изгарящото желание да танцувам с теб, да разперя ръце, да оправя взор към теб и да се оставя на милостта ти. Обичам да пътувам с теб, да се сгуша в задната седалка и да гледам как обръщаш колата с топлата си милувка. Обичам да се събуждам и заспивам с теб, да чувам присъствието ти докато попадам или се изтръгвам от прегръдката на съня.  Ела, при мен.