"Защо?" - питаш ме ти. Защо какво? Защо се промених. Защо по-често започнах да казвам "Все едно"? Защо се научих да мълча? Защо станах търпелива? Неизбежно е. Хората се променят. И няма нищо лошо в това. В крайна сметка трябва да се научим да се адаптираме. Не че не мога да съм кон с капаци, инат и вечно и неотклонно вироглава. Просто има битки, които си заслужава да водиш и такива, които са неизгодни дори и да ги спечелиш. Има приоритети, които ти помагат да подредиш и организираш разпилените късчета хартия в главата си. И няма нищо лошо в това тези приоритети да се применят. Проба, грешка. Проба, грешка...грешка, грешка. Истината е, че с грешки най-лесно се случват нещата.
Има разговори, които искам да проведа и такива, които не водят до нищо градивно. Не говоренето за проблема го решава, а обсъждането на решенията. За какво ми е да споделям пролеми и трудни ситуации на хора, които реално не могат и няма как да бъдат част от решението, които не са пряко замесени или поне засегнати от случващото се? Да ми дадат съвет. Само глупак би си позволил да даде съвет без да познава цялата картинка, а душеприказчиците рядко имат ткаъв поглед над нещата. Отплеснах се. Пак. Защо? Защото светът не е константа, нито пък хората са постоянна величина. Постоянно се променят и ти/си измислят нови изродщини. На теб какво ти остава? Да тичаш срещу вятъра и да се бориш с всяко зрънце завеяно от вятъра или да се научиш да пропускаш покрай себе си безсмислените битки, за да имаш сила за онези, които реално ти носят важен за теб резултат. Стратегия. В началото неосъзната, после умишлена.

И още хиляди други неща, който се лутат и блъскат бясно в ума ми, но още не са облекли одеждите на свързаната реч и не са намерили своя път към повърхността.

Добри размисли и добър логически завършек! Реализацията винаги е била по трудна от разсъжденията.....