Обичам да контролирам. Обичам да има нещо стабилно, на което винаги мога да се опра, а най-стабилното нещо, което знам, съм аз. Не разчитам на други хора, не разчитам на обстоятелствата. Ако искаш нещо да се случи, правиш го. Ако искаш да знаеш нещо, научаваш го. Влудявам се, когато нещо не зависи от мен. 
Не обичам, да завися от хората. И не понасям те да ми влияят. Има шепа хора в живота ми, на които им е позволено това. Но за това условие се иска роднинска връзка или... е, другото вече е заето. 
И все пак понякога все още се случва някой да ме изкара от кожата ми. И това ме побърква. Не заради причината, поради която съм бясна. А защото съм позволила. Или защото не съм позволила, а се е случило. Не понасям нещата, които са извън контрола ми. Не понасям да вися в нищото и да се държа да някого. Бога ми, толкова много комплеси и личностни проблеми. Проблем с доверието, егоцентризъм, желание за контрол. 
Не, власт не искам. Не искам да контролирам други хора. Мога. Но това ги прави неискрени и непотребни. Искам да контролирам себе си. Искам пълен контрол над емоциите си, над живота си, над събитията в него. Искам настроенията ми да зависят от мен и никой да не може с пръст да докосне съзнанието ми там, където аз не съм пожелала.

в капсулата ни е най-удобно.........

Да, стига да имаше значение в крайна сметка какво ни е удобно.