Пак се връщам назад. Колкото и да вървя напред, мисълта ми бяга неусетно в миналото, изплъзва се и ме връща там, където не винаги искам да бъда.
Защо е по-лесно да си спомняме трудните мигове?
Постъпвала съм лошо, казвала съм грозни неща, виждала съм неприятни гледки и сега когато се връщам към някой от тези мигове, сърцето ми още се свива на кълбо.
Научих се да мълча. Научих се да не съжалявам за нищо. Научих се да търся зрънцето полезност във всяка ситуация, за да оправдавам случването й. Станах цинична на моменти, за да се справям с трудните моменти или да ги избегна. Но от някои неща, просто не можеш да избягаш.
Не искам да бягам.
Знаеш ли, понякога тайничко проверявам, дали си добре, дишаш ли, но все още искрено се надявам да не ми проговориш и да не се сетиш за мен. Предпочитам да останеш затворена страница в живота ми, макар че не мога да устоя да се връщаш на нея от време на време, за да проверя дали мастилото е още силно. Пак опряхме до контрола. Страх ме е книгата да не се отвори сама на тази страница, защото не знам дали ще имам сила да я затворя. 
Научих се на много неща, но от камък не съм.

А всъщност много искаш книгата да се отвори на тази страница, нали?

Не, не и не. Пак не. Не.
Но страницата е твърде важна част, за да ...
Трябва да знам, че е там, че все още е там.

Нещата, които определяме за важни и значими, особено когато са в сферата на чувствата, непрестанно ни притеглят и ни карат да се спъваме, вървейки напред.
Ако ти беше минало и ако не искаше да се отвори на същото място, нямаше да се сетиш...
Така е и не ти го казвам, за да споря с теб. Преживяна, предъвкано, смляно, пак предъвкано и т.н.
Да се научиш да казваш "не", да вървиш напред и да бориш слабостите е трудно и на моменти гадно.
Разбирам те.

На вярното "грешно" няма да кажа.

Приятен ден :)

Ако завали, ще бъде.

На теб също. ;>

Добре, пожелавам ти дълъг, приспивен и спокоен дъжд :)