Винаги съм се питала как се пише книга. Как се заформя идеята в главата на писателя? Как тази идея бива въплътена в думи? Как успяват да я разтегнат в 300-400...1000 страници, без да се изгубят и отдалечат от основния замисъл.
При мен никога е функционират така нещата.
Може би, защото не съм многословна, защото обичам кратките, ясни  и точни изказвания. Не разточителствам. Когато разказвам нещо не започвам от това, че три седмици преди да ми се случи това, станах от леглото с левия крак и още тогава съм усетила странното чувство, че ще ми се случи нещо странно. Но при мен странните неща са ежедневие, така че няма значение с кой крак ще започна деня.
За да удължа една история обикновено се отплесвам, а още по-обикновено ...просто се отплесвам, залитам в друга насока и започвам да пиша за нещо съвсем различно. Не за да я удължа. Просто историята сама отива натам.  
Може би е нов литературен похват, за който ще пишат след време в учебниците, когато се превърне в цяла школа. А може би просто е бездарност. Залагам на второто.
Но е факт, че рядко първоначалният замисъл се превръща в завършен резултат накрая. Обикновено започвам с някакво изречение или просто неоформена мисъл в главата ми, която постепенно се развива натам, накъдето най-малко очаквам и най-малко е била насочена крайната ми цел или първоначалният замисъл.
Може би има нещо общо с непостоянството ми, разпиляността ми...може би си измислям оправдания за бездарността.
А може би просто светът не е узрял все още за моя гений. :>

Светът никога няма да узрее достатъчно за твоя гений. Здравей, Исси. Истинският чар на една история е, тя да е кратка, а краят- отворен. Такива истории се запомнят. Защото съзнанието на читателя ги изрисува до край. Липсваш ми. Идва Коледа. ;>