Май изтървах нещо по пътя.
Имах коледно настроение, имах и нагласа. Представях си топлите коледни вечери, вкусна вечеря, уютни разговори, някой друг глупав филм, който по принцип не бих гледала, но на Коледа някак си изглежда правилно.
Дори приех с приятна доза веселост обедния коцерт на Веско Маринов. И въпреки това продължавам да си лягам трета поредна вечерс едно усещане за неудовлетвореност.
Стига заобикалки.
Знаеш ли, гадна игра играеш, макар че вероятно не го осъзнаваш. Вече години наред си пожелавам едно и също нещо за Коледа. А-ха да загубя надежда и да се примиря, че то няма да се сбъдне и ми пускаш малко гювеч. И аз с подновени сили започвам да си пожелавам пак.
Не знам. Всъщност вероятно няма да спра да си пожелавам това за Коледа. То е част от празника. Освен това ако си го пожелавам достатъчно дълго и постоянно, то все някога ще се случи. Или... е, тогава вече няма да има значение, нали така.
Виж, не съм нещастна. Не, в никакъв случай. Просто понякога наистина имам нужда да поговоря с теб, да ...ми обещаеш сняг и да изпитам сигурността на невъзможното, защото щом обещаеш, то ще завали.
Извинявай. Преди бях по-силна, имах повече вяра.
Ще бъда добро момиче, ще съм силна, ще се боря, ще си мия зъбите и ще си лягам навреме..(добре няма да си лягам на време). Просто....
Знаеш ли, когато пиша тези думи, се чувствам сякаш пиша писмо на Дядо Коледа. Още малко...позволи ми още 5 минутки слабост.
После ще си избърша бузите, ще си издухам носа, ще бъда пак спокойна, силна и дзен и ще чакам търпеливо следващата Коледа.

а защо трябва да си силна?
Защо трябва да играеш?
Защо всяка жена го казва това?
Защо просто не бъдеш себе си?
Що се отнася до желанията ...................... или пожеланията
..............................................................................................

Ти явно вече си заел позиция и сам си дал отговор на въпросите си в ума си. Не пораждаш дискусия.

Весела Коледа! Жив и здрав! :>

Весела Коледа
Що се отнася до някаква позиция в която ме обвиняваш /имам предвид умишлено вземане страна / все пак не съм съдия безпристрастен :) а простичък индивид с трето отделение :)
Та като такъв няма как да не взема някакво отношение но въпросите зададох с надежда ти да си отговориш :)
Па на мен какво ми е ????????????????
А и кой съм аз за да ми отговаряш?
Освен ако сама не гориш от желание :)
Бих чул какво казва:)

Да, ако ме мъчеха такива въпроси, щях да търся отговорите им. Но за щастие такива терзания нямам.
Ти постави обаче една интересна тема. Защо всяка жена?
Не съм ги питала всичките, не мога да кажа със сигурност, дали си ги задават, но приемам думите ти на доверие и ето ти една теория. Очевидно за основна насока ще използваме половия белег - мъже/жени.
Ето и теорията. На всеки човек в някакъв момент му идва повече напрежението, умората, тъжните моменти, каквото и да е. В този един момент той някъде трябва да намери отдушник. Жените по-често плачат. Мъжете - действат агресивно (юмрук в стената, ритник във вратата)...защото явно е по-мъжко. Как и да е. Всеки си намира начините. Но въпреки че да си слаб на моменти е част от природата ни, никой не обича да бъде слаб, нито да показва слабостта си. Наречи го естествен подбор, наречи го его, ако искаш. Освен ако не използваш сълзите и юмруците си като оръжие. Отплеснах се.
Във връзка с това, явно не ме разбра. Да не искаш да си слаб за повече от примерно 5 мин. не означава да играеш цял живот театър. Означава като се спънеш и паднеш, да станеш пак, да стъпиш здраво на крака и да си готов да посрещнеш следващия удар.
P.S. Не обвинявам никого в нищо, не съм искала да звучи така.
P.S. (2) Да бях написала нов пост, защото всъщност всичко това е много далеч от настоящия.

Поздрави :) не съм се излъгал в теб /което подхранва малкото ми его / имам предвид че си от мислещите индивиди!!!
Ако съм прозвучал прекалено назидателно,моралистично или някак другояче завършващо на /даване на оценки,акъл и так далее/ се извинявам :)
Но Коментара написах емоционално и с добро сърце!

Прието без лоши помисли. :>