It"s been a while... Не е като да нямам какво да кажа. За тези два месеца се натрупаха доста чернови. Предполагам, че просто не съм искала да го кажа на другите.
Не е като и този пост да има цел.
Прочетох някои много красиви неща - за тъгата, за радостта, за истината.
Да, отдавна не бях прочитала истински стойността книга, която да остави отпечатък, книга, която няма да забравя.
Обичам да чета. Понякога чета, за да игнорирам по-лесно околния свят. Книгата има същия ефект като музиката в ушите. Не ставаш невидим за другите, но те стават невидими за теб. 
Понякога книгата оставя една горчилка в ума ти, която не можеш да отмиеш просто с две страници от нова книга. Понякога оставя мътна утайка, която пречи да дефинираш как точно се чувстваш след нея и каква траектория е оставила във възприятията ти. Друг път обаче оставя едно толкова кристално изваяно усещане за пълнота, че се чувстваш приятно преситен.
Не. Не е онова чувство, което кара всяка следваща книга да бледнее и да изглежда мижава и безсмислена. По-скоро усещането, че дори и това да е последната книга, която си прочел в живота си, няма проблеми. Наред е, защото си прочел тази.