Гледам поста за равносметката на 2013. Изглежда ми толкова скорошен. А и като че наистина е. По дяволите, не съм извъртяла и една страница за изминалата година.  За пръв път толкова време минава като едно щракване на пръсти. И все пак не мина съвсем безпаметно. Миналата година един от стожерите в живота ми, може би най-силният (поне го мислех за такъв) се срина. Тази година разбрах, че не е толкова лошо. I"m good without it. Започнах да мисля за тези неща като за колони. И осъзнах, че дори една да е паднала има още доста, които ме крепят силна. Да видим... Една падна.  Една се крепи някак си. Силна е. И ще бъде силна, докато аз не реша друго. Така че засега е добре. Една е по-силна от всичко. Винаги е била. Дори и светът да се срути, тази колона ще оцелее и ще е там за мен. Иска ми се да я виждах, че по-често. Една ще дам на няколко сборни неща, които съм издрапала сама. Те ще бъдат там винаги. Не можем да сринем миналото си. А това понякога може да бъде хубаво. И още три, може би дори четири ще дам на себе си. I"m a surviver. Има доста за чупене, преди да рухна. Така че съм добре. Осъзнах, че харесвам работата си. Наистина. Много. Goodreads challenge completed. Set new one - 130 books.  Започнах нещо голямо. Не знам защо и как. Просто седнах една вечер и го започнах. И не спрях. За пръв път в живота ми  не спрях. Не, че е късно. Ще видим. Да поживеем, пък ще видим. Не посрещнах нито веднъж птичките с теб, Жълт.  Всъщност както обикновено не направих доста неща. Но ще отбележа само това. Може би тази година.. Станах леля. Държах за пръв път в живота си бебе в ръцете си. Не са толкова крехки, колкото си мислех.  Наистина не съм добра с бебетата. Май и с малките деца не ме бива особено. От друга страна израстнах с момчета, така че може да не съм чак такъв фейл, когато порасне. Има време, рано е да го мисля. О, намерих Лавинен огън и Призраци на Гудкайнд. Сега горният рафт в спалнята чернее от всичките... двадесет и колко тома...не знам вече колко станаха. Няма и значение. Изпълват го с перфектната си чернота. Открих нов автор, който наистина много харесвам. Най-накрая прочетох и нещо, което отдавна се каня да прочета. Изхвърлих окончателно един човек от списъка "Хора, с които се съобразявам". Бях тъжна, заради нещата, които ме принудиха да взема това решение. Навръх Коледа. И ситуациите, които ще създам в бъдеще. Но играта приключи. Тази карта е бита за мен. Всъщност това не е само минус. Не харесвам този списък. И изхвърляйки този човек от него, сега там стоят само такива, за които всъщност ми пука. И с които ми е приятно да се съобразявам. Разбира се, техният брой все още не бива на надвишава броя на пръстите на ръцете ми. Ни вест, ни кост от Блуум. Започнах да свиквам с мисълта. Не съм се отказала. Но свиквам. За пръв път от много години насам имах различно Коледно чудо-желание.  Сбъдна се.  Имах сняг, топло какао, книги, одеяло и печка с дърва за Коледа.  О, видях панда! На живо. Две, видях две. Видях ги как спят, как се хранят, как се търкалят. Можех да стоя там цял ден и да ги гледам. Както и следващия. После щях да съм толкова озверяла от глад, че щях да си тръгна. Сигурно изпускам много неща. Както обикновено. Тази "услужлива" уличница паметта ми...
Няма значение. И без това не очаквах да стане толкова дълъг.
It"s good. It was good.
 

Хубаво, че е хубаво.:) Честита Нова Година!

;>