Един.. Един, един, един един..Един през нощта. Пак не мога да заспя. Ушите ми бучат, главата ми се пръска, сърцето ми се свива. Чувствам се като шибано животно в клетка. Само че клетка няма. Не и истинска. Мога да направя всичко. Каквото пожелая. Но няма по-голям затвор от този, който сами си градим. Искам да се ядосам. Но не мога. Очите ми отказват дори да се навлажнят.  Музика. Единственото нещо, което може да събере парченцата от разбитото ми съзнание. Може и да не ги слепи, но поне ще ги накара да се завъртят в своя собствен ритъм. Заедно. Като едно цяло. ... Опитвам се да поправя нещо. От години. Нещо, което аз счупих. Но.. каквото и да правя, то не иска да се поправи. Не знам... Може би не правя нещо както трябва. Може би...съм по-добра в чупенето, отколкото в поправянето. Може би няма как да бъде поправено. Или просто не съм аз този, който може да го поправи. Може би просто трябва да се откажа.    Едва ли ще се откажа. Не защото не съм.. quitter. Oh, ja, I am. Но повече ме е страх какво ще стане с мен, ако се откажа. Или..какво ще остане от мен. По-скоро ще го остява да ме счупи, отколкото да спра да опитвам.    Не. Едва ли и ще продължа да опитвам. Уморих се. Да, казвала съм го и преди.  Не знам. Може би просто ще спра да опитвам, без да се отказвам. Ще се пусна по течението, докато не се оправи само или не се счупи окончателно.    Да върви по дяволите.  Искам обратно спокойствието на ума си. Искам..   Утре.. Утре няма да мисля така. Слънцето пак ще изгрее. Ще завали дъжд. Ще завали сняг.. Понякога се чудя, дали не съм просто глупав оптимист, който живее в свой собствен свят.... far away from reality. Не, мътните да го вземат. Не съм. Знам точно колко се закопавам с всяка стъпка. И точно колко ще се закопая със следващата. Но продължавам да крача. Все натам...към бездната, от която ме е страх да излезна. Ще я оставя да ме погълне.   Ще я оставя да ме погълне. Ще я оставя.  Харесвам ми да потъвам в дълбините й. 

Ah, here they come..the tears.
Finally.
 

ти си невротик ,който скоростно се трансформира в
шизофреник..Това не е Божествената болест /това е ирония/.
Това е Анатема за тези ,които се имат Богоподобни...
Само действието/ екшъна/ ,може да те спаси..........
Не четене, писане ,и блаа. ...блааа...бла.....
А , екшъна ...Чу ли ме ,сега ?
Утре ще те оставя .......
Завинаги ........