Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2015 22:39 - Подбуди и реакции...
Автор: nirv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
1



Искрено ме забавлява, когато хората опитват да ми дават съвети. Преди се ядосвах. Признавам. Никога не съм можела да слушам, да се вслушвам в това, което ми говорят. Казват, че докато не направиш грешка, не може да научиш урока. Не е съвсем вярно. Човек се учи от чуждите грешки не по-зле, отколкото от своите.  Но не и когато те поучават. Не става така. Винаги съм намирала реакциите на хората безкрайно интересни. Преди години се замислих сериозно, дали да не уча психология, за да канализирам този интерес в нещо повече от наблюдение. Не го направих. И сега знам, че е било правилно.  Харесва ми да изследвам поведението на хората, но не и да се намесвам пряко в него. Харесва ми да го провокирам, но не и да го поправям.  Интересно ми е да знам, защо даден човек постъпва по определен начин. Какви са неговите мотиви, какво го движи напред, кое го кара да постъпва така.  Харесва ми да залагам капани. Разбира се, всички падат в тях. Дори и тези, които се усещат и умело избягват клопката. Защото в крайна сметка целта е реакцията. Всеки реагира. А понякога мълчанието им може да ти разкаже много повече от думите.  Очарователен е начинът, по който различните хора реагират на един и същ въпрос или действие. Няма еднозначни истини. Всеки насища живота и заобикалящата го среда със своите разбирания, стремежи и бремето на миналото си. Единственото нещо, което не харесвам у социологията. Опитите й да сложи под общ знаменател масата от хора, изследвайки всеки тях по отделно като индивид.  Тълпата, разбира се, има различно поведение от индивида. Но дори и в тези сравнение не може да се напарави генерален извод.  Няма нещо, което се случва два пъти. Макар да сме свикнали да отброяваме събитията в живота си, те всъщност не се повтарят. Може да прочетеш една книга десет пъти, но винаги ще бъде различно.  Ден с ден не си приличат, макар ежедневието ни да не се изменя особено. И все пак. На аналогично еднаква ситуация днес ще реагираш по един начин, утре - по различен. Преди години правех подобна грешка. Опитвах се да направя генерален извод като завършек на моя малък проект. Светът е толкова динамичен, че не ми позволи. Хвана ме със здравите си, въртеливи ръце и ме нарече глупачка, задето си мисля, че мога да го предвидя.  Но не мога да се откажа от това. Представете си една възрастна дама (вероятно пенсионирана), облечена с много скъп тъмно червен костюм, състоящ се от вталено сако с висок ревер и тясна пола, стигаща под фините й колене. Яката на сакото е украсена с перфектно подбрана не много голяма брошка - такава, че да не се набива на очи, но ясно да показва статута на дамата. Под изящносто червено се дипли къдравата яка на копринена риза, а навълнените ръкави на коприната се подават под правите червени цилиндри на сакото. Обувките, разбира се, са в тон с цветовата гама на облеклото. С лек ток, колкото да подчертае изяществото на вече поостарелите, но все още красиви глезени на дамата. Тя очевидно знае предимствата си, защото така подбрано облеклото й изтъква цялата елегантност и красота на фигурата й, без да показва влиянието на годните. Семпла, добре съчетана чанта е закачена стройно на рамото й, с тънка дръжка и завъртащ се делови механизъм на закопчаване. Закопчалката е позлатена, също като брошката (която в средата си приютява красив червеникав орнамент) и нежното колие на шията й. 
Походката й може да засрами с грацията си аристократична котка. Брадичката е високо вдигната, но не прекалено, за да изглежда надменно. Не. Гордо вдигната. Представихте ли си я?  Сега опитайте да си представите какво прави дамата. Бута количка в карфура. Критично оглежда рафтовете и подбира определени стоки. Но все пак колкото и да са високо качествени, едва ли се добрижават и на йота до очакванията, които залагаме за нея като я погледнем на пръв поглед. Защо тази жена се е облякла така, за да отиде на пазар? Нямаше ли нещо по-обикновено, семпло и удобно да свърши по-добра работа? Какъв човек е, за да не може да си позволи да излезе по-неглиже облечена от свръх елегантно дори на пазар? Или може би после има среща? Но защо тогава пазарува преди срещата си? Или се връща от нея? С кого би се срещнала така облечена? 
Педантичната елегантност и перфекционизъм, които са й помогнали да се облече, биха ли й позволили да съчетае нещо толкова обикновено като пазаруването с важна среща?
Но да оставим темата за срещата.  Това е само бегло предположение. С какво ли пътува? Дали кара кола? Или е взела автобус? Защо точно в карфур? Не би ли й подхождала по-добре някоя уютна и добре подредена пекарница с красящ витрините разновиден хляб и изпъстрени със сладки панерчета? Би ли имало значение какъв ден от седмицата е, кой месец е или колко е часът, в който я виждате в магазина, за да отгатнете какво прави там така облечена? Би ли имало значение това, че навън вали като из ведро, за да предположите с какъв транспорт е дошла до тук? Ами ако пече жарко слънце? Fascinating! Колко необятно е човешкото въображение. А колко по-необятни могат да бъдат подбудите и реакциите ни.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nirv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 154474
Постинги: 166
Коментари: 91
Гласове: 192
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930