It"s been a while...
Не е като да нямам какво да кажа. За тези два месеца се натрупаха доста чернови. Предполагам, че просто не съм искала да го кажа на другите.
Не е като и този пост да има цел.

Това е. Намерих я. След години търсене...
По-доброто е, че намерих и други... стари, изоставени в един изподраскан диск, песни.
Песни, които не съм слушала от ...10 години. За една-две от тях съм се сещала може би, но повечето са забраве...

Заваля сняг. 
Не излезнах да му се насладя. 
Довърших Лятото от "Особени сезони" на Кинг, но Есента не потръгна добре. 

Счупена чаша можеш да залепиш, но не можеш да я направиш нова. Тя винаги ще има своите пукнатини, където лепилото се е разляло, за да ги спои. Винаги ще носи браздите от удара. Ще резонира по-различен начин. Ще препучва светлината по раз...

Жълт, ще последвам примера ти или поне ще го наподобя.
Кратка равносметка.
Нещо, което досега не се е случвало писмено. Всъщност досега не мисля, че се е състояло от нещо повече от отговор на въпроса "Струваше ли си изминалата година?"

Май изтървах нещо по пътя.
Имах коледно настроение, имах и нагласа. Представях си топлите коледни вечери, вкусна вечеря, уютни разговори, някой друг глупав филм, който по принцип не бих гледала, но на Коледа някак си изглежда правилно.
Дор...

Пожелавам си, пожелавам си, пожелавам си...
Пожелавам си!

Винаги съм се питала как се пише книга. Как се заформя идеята в главата на писателя? Как тази идея бива въплътена в думи? Как успяват да я разтегнат в 300-400...1000 страници, без да се изгубят и отдалечат от основния замисъл.
При мен ни...

Нощта пада и макар че съм уморена цялото ми същество отказва да спи. Гледам големия плюшен мечок срещу мен. Той също ме гледа. Изглежда усмихнат. Но след като не може никога дори за миг да си затвори очите, защото няма с какво... сигурно...

Винаги съм обичала да чета. Някога мислех, че поради тази причина мога и да пиша. Отдавна, когато още не знаех какво искам да правя. 
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт. 
...

 Мина времето от последният път, в който преглеждах стари свои публикации тук.
Прехвърлям по диагонал какво съм писала, за какво съм писала, опитвам да си спомня кой е бил катализатора на тези думи. И оня дървен психолог у мен, който си м...

Пак се връщам назад. Колкото и да вървя напред, мисълта ми бяга неусетно в миналото, изплъзва се и ме връща там, където не винаги искам да бъда.
Защо е по-лесно да си спомняме трудните мигове?
Постъпвала съм лошо, казвала съм грозни неща, ...