Вземи се на сериозно. Не, не! Не се взимай толкова на сериозно.
Върви смело напред.  - Не, защо трябва да вървиш по стъпките на другите. Кривни вдясно - направи си своя пътека.
Почини си, наспи се.  - Не! Ще спиш в гроба, сега живей!

Неделя сутрин. Мрачно е, студено и влажно.
Иска ми се сега да си бях в леглото, сгушена под три слоя завивки, които малко ми тежат, но пък е така уютно и топло. Иска ми се да беше една от онези безценни минути, когато умът ти унесен в п...

It feels like it really was a long cold winter...
Зима, която премина в противоречиви чувства. Колебания. Привидна радост, прикрита тъга.
Замислям се, че този блог започна да става доста негативен.

Бързам, не спирам вървя, сърцето ми се свива от болка при всяка стъпка, но продължавам да вървя. Крачка напред.  Спъвам се в бързината, понякога падам, понякога просто залитам. Нямам време за губене. Бързо се подпирам на дланите си, изпр...

 - Как мразя ....
- Така е, тия комуняги доведоха хората до това дередже - ми казваш ти.
Не разбираш ли, не става дума за политика вече, а за човещина. Какво значение има кой ни е довел до там, довел ни е защото сме се водили по него. Дока...

Като всяко начало и това идва с много вълнение, ентусиазъм, желание, нетърпение.
Хъс и стремглавост ме тласкат напред.
Началото винаги е било най-хубаво. Интересно, ново. Твърде далеч от това да ти омръзне, непознаващо рутината.

Прекалено дълго време не проумявах ужасно много неща. Още по-дълго време няма да проумявам твърде много други неща. Въпроси. Някои от тях зададени, други  - спотаени дълбоко, неизречени. Някои от тях отговорени, други  - подминати като п...

Денят уморено гасне зад хоризонта. Пак пътувам. Вятърът се разбива безмилостно в лицето ми и отмива всички мисли. Обичам тези кратки мигове, когато умът ти се изчиства и остава само идиличният момент на спокойствието и взор отправен в хо...

Нямаш представа колко малко ми трябва, колко лесно се разсмивам, колко дълго се смея, колко бързо очите ми се пълнят със сълзи...
Нямаш представа колко издържлива мога да бъда, колко търпелива.
Не си прави експерименти. Не знаеш кога ще н...

Знаеш ли...
Тези дни докато пътувах, усетих онзи странен аромат - толкова познат и в същото време далечен. Като ястие, което подушваш от терасата на съседите, знаейки че си го опитвал, но не можеш да си спомниш какво. Усещаш и някои от съ...

Хората са суеверни. Не, нямам предвид това, че ако ти мине черен котарак пътя и стринка ти ще умре.
Всеки от нас си създава лични суеверия,  ритуали, които съпътстват определени действия, продиктувани от личният ни компас за добро и лошо....

Шум от счупено стъкло ме събуди сутринта  - подскочих като ужилена. И първата мисъл, която мина през главата ми беше - дали любимият човек не се е порязал.
Хубаво е да имаш някого, за когото да се притесняваш, някого, за когото да се гри...