Знаеш ли, мислех си, че в крайна сметка не всичко е игра.
Не е толкова лесно да се преструваш на нещо, което не си. Да го играеш корав, ако не си...
Всеки скрива по нещо от себе си. Не знам защо, но много рано научих, че колкото по-малко з...

Стъмни се. И мен като че ли пак не ме свърта. Мисълта за една песен не ми дава мира. Най-вече мисълта, че не мога да си я спомня. Единственото, което помня, е усещането, тръпчивия й привкус, желанието да я слушам пак и пак. Изгубена... к...

Знаеш ли, отдавна не съм ти казвала, но ми липсваш. Когато загубиш нещо, усещаш, колко силно си го обичал. Не... не е просто това. Ти ми даде нещо, което никой друг не ми е дал и няма да ми даде. Не знаеш, но ... сте общо двама хората в ...

Вземи се на сериозно. Не, не! Не се взимай толкова на сериозно.
Върви смело напред.  - Не, защо трябва да вървиш по стъпките на другите. Кривни вдясно - направи си своя пътека.
Почини си, наспи се.  - Не! Ще спиш в гроба, сега живей!

Неделя сутрин. Мрачно е, студено и влажно.
Иска ми се сега да си бях в леглото, сгушена под три слоя завивки, които малко ми тежат, но пък е така уютно и топло. Иска ми се да беше една от онези безценни минути, когато умът ти унесен в п...

It feels like it really was a long cold winter...
Зима, която премина в противоречиви чувства. Колебания. Привидна радост, прикрита тъга.
Замислям се, че този блог започна да става доста негативен.