Две години откак съм тук...
Знаех, че е минало доста време, но това надхвърли очакванията ми. По ирония на съдбата съм изтървала юбилея си с един ден. Както и първия... с около година. :>
Е, не съм най-настървения, остроумен, злободневен и...

Някои неща просто ти се запечатват в ума. А после години наред те спохождат неочаквано и изплуват в ума ти в моменти, когато най-малко очакваш. Докато накрая останат като избелели фотографии в ума ти. Самотни, изолирани в някое кътче на ...

Копнея за онова вътрешно чувство на спокойствие и мир, на идилична хармония със самата себе си. Копнея за тишината на нощта, за черната, всепоглъщаща тъмнина, за лекия й полъх, за възможността отново да крача в сенките, така спокойна с л...

Умората се стоварва като коварен удар с камшик по гърба ти, изневиделица. Потискаш мисълта за нея, подлъгваш се със сън и добро ядене. Игнорираш я или направо директно й заявяваш: "Махай се, нямаш работа тук. Някои хора се опитваме да ра...