Постинг
22.09.2013 20:56 -
Да пишеш..
Винаги съм обичала да чета. Някога мислех, че поради тази причина мога и да пиша. Отдавна, когато още не знаех какво искам да правя.
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт.
Никога не съм искала да бъда писател, да публикувам, да ме четат. По-скоро не съм се стремяла към това. Сега вече не си спомням, какво съм искала. Не си спомням твърде много неща. Никой не ми е казвал, че не мога да пиша, че не ми се получава. Може би, защото не съм търсела признание. Така че причината не се корени в разбитите ми илюзии, че съм следващият велик ум на литературата.
В един момент просто осъзнах, че няма да се занимавам с това професионално. Твърде съм нередовна и непостоянна. Писането ми зависи от настроенията и емоциите ми. А идеите отлитат прекалено бързо. Паметта ми е най-големият предател, който познавам.
Всъщност основната спънка винаги е била неспособността ми да структурирам добре мисълта си, да следвам линията, без да измествам основоната тема и самоотвержеността да довърша започнатото.
Хаха, другата истина е, че не мога сама да съм си началник. Ако няма краен срок и човек, пред когото да отговарям за работата си, няма да я свърша никога.
Отдавна в главата ми се върти мисълта, че това е и една от причините да започна този блог, макар че май досега не съм го признавала гласно или писмено.
Простичкият факт, че обичам да пиша. Харесвам мисълта, че съм създала нещо.
И затова все още позволявам в съзнанието ми да се прокрадва мисълта, че би било хубаво да публикувам свои драсканици някъде, на място различно от "Лични дневници" или каквато там категория съм си избрала в началото. И те да бъдат четени от света, да предизвикват смут и спорове, да провокират хората да мислят и говорят, да създават свят без рамка, в който мисълта и думите нямат ограничения.
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт.
Никога не съм искала да бъда писател, да публикувам, да ме четат. По-скоро не съм се стремяла към това. Сега вече не си спомням, какво съм искала. Не си спомням твърде много неща. Никой не ми е казвал, че не мога да пиша, че не ми се получава. Може би, защото не съм търсела признание. Така че причината не се корени в разбитите ми илюзии, че съм следващият велик ум на литературата.
В един момент просто осъзнах, че няма да се занимавам с това професионално. Твърде съм нередовна и непостоянна. Писането ми зависи от настроенията и емоциите ми. А идеите отлитат прекалено бързо. Паметта ми е най-големият предател, който познавам.
Всъщност основната спънка винаги е била неспособността ми да структурирам добре мисълта си, да следвам линията, без да измествам основоната тема и самоотвержеността да довърша започнатото.
Хаха, другата истина е, че не мога сама да съм си началник. Ако няма краен срок и човек, пред когото да отговарям за работата си, няма да я свърша никога.
Отдавна в главата ми се върти мисълта, че това е и една от причините да започна този блог, макар че май досега не съм го признавала гласно или писмено.
Простичкият факт, че обичам да пиша. Харесвам мисълта, че съм създала нещо.
И затова все още позволявам в съзнанието ми да се прокрадва мисълта, че би било хубаво да публикувам свои драсканици някъде, на място различно от "Лични дневници" или каквато там категория съм си избрала в началото. И те да бъдат четени от света, да предизвикват смут и спорове, да провокират хората да мислят и говорят, да създават свят без рамка, в който мисълта и думите нямат ограничения.
ме бяха налегнали подобни мисли, даже и си помислих да не сте от тези, които четат/предчувстват бъдещето. Ами сега, направо се двуомя, какво да пиша, защото същите мисли ме бяха налегнали и мене, но не в такъв завършен вид, както при вас. Не бях се замислял никога, че може да има някъде си по света сродни мисли! Бях чувал, а имам и постинг за сродните души, но за сродни мисли- изумих се от съвпадението на мислите ти. Е бъди жива и здрава, не ти завиждам, но изненадата ми беше голяма. Спорна и успешна седмица от мен!
цитирайНяма значение. Няма значение, че има друг подобен пост. Напиши мислите, които се въртят в главата ти. Нещо, което си искал да кажеш/напишеш, но не си, е като неподарен подарък. Губи целостта си.
цитирай